Когато чуете „Международен фестивал на лавандулата“, сигурно си представяте безкрайни поля от ароматна лилава лавандула, фермери със загорели лица и ръце, които предлагат масла, букети и чайове... Или поне нещо с аромат на реалност. Но не – добре дошли в Чирпан, където фестивалът е международен, но... лавандулата е почти в изчезване. Добре, не съвсем – останали са около 2 110 декара в цялата община. Колкото за една международна... градинка.

      И все пак – всяка година общината отпуска сериозни средства за „празника“, който по всичко личи е повече празник за ухото, отколкото за обонянието. Защото от полетата на лавандула нищо не се чува, но сцената гърми! Скъпоплатени DJ-и забиват сетове, които нямат нищо общо с ароматната култура. Освен ако някой не реши да прави ремикс на "Лавандула, лавандула, мирише ми на..." – но дори и тогава, мирише повече на разточителство, отколкото на цветя.

      Аромат на индийска къна и български абсурд

      Една от „основните атракции“ в програмата е рисуването с къна. Къната, както всички знаем, е тясно свързана с... индийската култура. Или може би това е новият сорт лавандула – лавандула индийска, с нотки на ориент и без грам приложение в българското земеделие. Къна, йога, дим-свещи и гурута – всичко това уж ни свързва с етеричните масла, но само ако приемем, че фестът се прави, за да маскира липсата на реално производство и смислена подкрепа за земеделците.

      Поле от фотоволтаици – бъдещето на Чирпан

      С този темп на изместване на лавандулата от фестивала, може би е време да сменим темата. От догодина, логично, „Международен фотоволтаичен фестивал“ звучи много по-подходящо. Защо ли? Ами защото площта, отредена за соларни панели, вече надминава тази на лавандулата. Дори можем да сложим някой DJ на покрива на соларна станция – така поне ще се ползва директно токът, който общината така щедро плаща с нашите пари.

      И тъй като лавандулата вече е само част от носталгичните разкази на земеделци, а фотоволтаиците реално заемат повече площ и инвестиции, предлагаме Министерството на туризма да отстъпи покровителството над фестивала на Министерството на енергетиката. Там поне ще знаят защо плащаме толкова ток и толкова хонорари.

      Фестивал без фермери

      Най-големият парадокс остава: събитието няма почти никаква добавена стойност за самите производители на лавандула. Няма търговски изложения, аграрни панели, семинари за нови технологии или пазари. Само сцени, базари с шарени гривни от Турция и Индия и каравана с бира. А истинските производители? Те са на нивата. Или в бившите си ниви, които вече са засенчени от фотоволтаици.

      В заключениe можем да кажем- „Международният лавандулов фестивал“ в Чирпан е като сапун с аромат на лавандула – изглежда приятно, но когато го отвориш, се оказва просто пяна. Много шум, малко смисъл. Много музика, малко аромат. И докато се хвалим с международни участия, лавандулата си тръгва тихо. А ние оставаме с фест и... без реколта…