Управляващите мълчат... Земята кърви. Народът боледува.

Случаят с тайното загробване на над 400 овце, заразени с „шарка“, край село Татарево, община Първомай, България – страна от Европейския съюз, предизвика обществено възмущение и тревога за екологична катастрофа. А институциите дори не се появят на място същия ден- 16 юли- след подадени сигнали от сдружение “Родолюбци за Пловдив” до РИОСВ Пловдив, РЗИ Пловдив, ОДБХ Пловдив, Областна администрация. Ден по-късно земята избликва със зловеща символика — видеа, разпространени от местни жители и активисти, показват как от земята извират струи кръв. Отговорът на институциите? Мълчание, отричане и познатата формула: „Ще направим проверка“.

Къде е държавата? Къде е държавата? Къде са тези, които управляват в наше име, с нашите пари, за нашето уж "добро"?

Основният проблем в случая - демонстрираното бездействие и пълна липса на отговорност от страна на българските институции. Сякаш целият държавен апарат симулира дейност, докато гражданите губят доверие, здраве и препитание.

Как е възможно да се заравят заразени животни в близост до водоизточници, язовир? Кметът на селото Петко Петков сам признава, че "нещата се случили бързо" и "нямало време" да се информира населението. Думите му само подсилват усещането за непрозрачност и безнаказаност. Няма проверка на 16 юли, въпреки официалните сигнали. Никой не се поинтересува, че там има лечебен извор, ниви, с които се храни местното население. Когато на другия ден започнаха да избликват потоци кръв от земята, пак – мълчание. Отровена земя, заразена вода, опасен въздух. Това не е инцидент – това е системно престъпление срещу народа.

Геноцид срещу животновъдството или държавна мафия- кой носи отговорност?

Когато държавата не носи отговорност, народът е длъжен да поиска такава. Затова питаме ясно:

• Наистина ли са били болни всички умъртвени животни?
• Защо действията по загробването са извършени без публичност?
• Това не е ли геноцид срещу и без това изнемогващото българско животновъдство?
• Работят ли БАБХ и Министерство на земеделието в интерес на хората или на собствени схеми?
• Кой разпореди загробването на животните без публично уведомление?
• Кой одобри площадката?
• Кой пое отговорността за екологичния риск?
• Кой ще плати, ако утре водата се окаже заразена?

От БАБХ твърдят, че всичко е по закон — площадката е одобрена, участвали са осем институции при избора ѝ, няма опасност за здравето на хората. Но кадрите, разпространени от жителите на Татарево и активисти на партия "Величие", показват друго — кръв на повърхността и недозаровени трупове.

Никой не отговаря. Всички се крият. Защото знаят, че не служат на хората, а на собствените си интереси.

"Паника" или сигнал за нещо по-голямо?

Докато кметът обвинява местните за създаване на „паника“, хората се страхуват за здравето си, за земята си, за бъдещето си. Присъствието на криминална полиция и началници на РУ на място подсказва, че случаят вече придобива по-сериозни измерения. От БАБХ обещават допълнителна дезинфекция и „дозатрупване“, но това само затвърждава усещането за първоначална небрежност или дори прикриване на нередности.

Симулират работа, получават заплати, убиват държавата

Българските институции отдавна не служат на обществото. Те симулират дейност, размятат писма и отговорности като топка в евтина бюрократична игра, докато реални хора боледуват, губят препитание, страдат. И умират. Този случай не е просто екологичен проблем — той е поредното доказателство за държавен разпад и морална смърт на управлението.

Това не е просто корупция. Това е геноцид.

Управляващите не просто не работят. Те убиват! Убиват природата, убиват фермерството, убиват здравето на децата ни! Крият се зад институции, абревиатури и празни изявления, докато безнаказано тровят въздуха, водата, почвата. А после ще кажат, че "няма доказателства", че всичко е по план.

Дали геноцидът в Татарево е част от по-голяма картина: умишленото унищожаване на българското село, на родното производство, на малкия земеделец. Затворени ферми, избити животни, масови загробвания — тайно, бързо, без никаква прозрачност. Народът няма право да знае. Народът трябва само да мълчи, да плаща данъци и да търпи.

"Нямаше време да уведомим населението" – позорен аргумент

Кметът на Татарево признава, че не е имало време да се уведомят жителите. Това е равносилно на съучастие. Да заравяш болни животни без знание на населението, близо до източници на питейна вода и земеделска земя, е не просто престъпление – това е екологичен тероризъм,  война срещу собствения народ!

Служители на БАБХ и други институции се кълнат, че всичко е законно и безопасно. Че дупката била 6 метра дълбока, че "не било опасно за здравето". А после се оказва, че "допълнително дозаровят" и "ще дезинфекцират", докато ние дишаме заразата, защото не са си свършили работата докрай.

Докъде ще стигне безнаказаността… Съпротива или смърт…

Случаят в Татарево не бива да бъде забравен. Той не е изолиран, той е симптом. Симптом на режим, който няма за цел да пази хората, а да ги държи в подчинение, болни, обезсилени и зависими. Но когато кръв изригва от земята, тя не крещи само за животните – тя е зов за справедливост. Няма време за мълчание. Няма време за страх. Това е моментът, в който гражданите трябва да изберат – ще търпим ли още или ще изискваме отговорност? Ще позволим ли да тровят децата ни в името на „законността“, или ще наречем нещата с истинските им имена: престъпление, беззаконие, геноцид?