Златна ливада плаче, мъртвите нямат покой…

"Който няма уважение към мъртвите, няма сърце и за живите."

Въпросът не е риторичен. Колко струва днес думата на кмета на Чирпан Ивайло Крачолов? На сесията на Общинския съвет през месец юни той заяви категорично – сечта и мулчирането по проекта за изграждане на фотоволтаичен парк край село Златна ливада ще бъдат временно спрени, докато институциите проверяват множеството сигнали подадени до различните институции.

Обещание, изречено пред общински съветници, пред граждани, пред медии. Изречено в официален форум.
И обещание… потъпкано само няколко дни по- късно.

Златна ливада днес е поле на сълзи…

Жители на селото се свързаха с екипа на "Красив Чирпан", за да споделят мъката си, да покажат безумието, извършено на територията на старото гробище. Над 50 гроба – разорани, мулчирани, заличени. Кръстове, паметни плочи, следи от нечия обич, от нечия болка – заличени под тежките машини на алчността.

"Не се ли страхуват от Бога?" – питаше през сълзи една от жените, станали свидетели на това.

Къде е кметът? Къде са общинските съветници? Къде са заместник-кметовете, които одобриха този проект?
Същите хора, които трябваше да пазят интереса на гражданите. Същите хора, които приеха обещанието на кмета, знаейки, може би, че той няма да го изпълни.

Защо?
Отговорът е болезнено ясен: защото не може да каже на фирмата да спре. Защото, ако спре, фирмата ще си поиска "комисионната". Думата "комисионна" се шепне навсякъде, но нека си го кажем ясно: някой си е продал съвестта, и сега не смее да спре разрушението.

Гробище срещу печалба.

Достойнство срещу пари.
Минало – заличено в името на нечие настояще.

„Златна ливада не е просто едно село. Това е място с история, с хора, с памет. Място, където дедите ни са положени с уважение, с ритуал, с тишината на вечния покой. И сега? Погазени от трактори и бездушни чиновници, които нито гледат, нито слушат.“- сподели през сълзи съкрушена възрастна дама от селото.

Гневът на хората е справедлив. Те не искат оправдания, искат оставки. Оставки на кмета Ивайло Крачолов, на всички общински съветници, които си затвориха очите, на всеки, който е замесен в това поругаване.

Това не е политически въпрос. Това е въпрос на човечност.
Днес е Златна ливада. Утре – вашето село. Вашето гробище. Вашият род. Нашата България.

Колко струва думата на кмета на Чирпан?

Очевидно – по-малко от една плоча.
По-малко от един кръст.
По-малко от болката на хората, които не могат да намерят вече гробовете на близките си.                                                            Срамът е неизмерим.
Сълзите – истински.