В България обичаме да строим паметници и да обявяваме почетни граждани. Това звучи като жест на признателност, като знак, че пазим паметта на хората, които са оставили следа в културата, историята или обществото ни. Но когато дойде моментът да отдадем дължимото – често сякаш нещо липсва.

На 28 август, в деня на рождението на световноизвестния художник Никола Манев, пред паметника му на едноименния площад в Чирпан се разигра картина, която повече прилича на чиновническа формалност, отколкото на тържество в чест на твореца.

Около обяд представители на различни институции, както и местната депутатка, пристигнаха на площада в уречения час за поднасяне на цветя. Но организация – никаква. Хората с букети в ръце търпеливо чакаха, вероятно с надеждата, че програмата предстои. Вместо това, в обявения момент се появи заместник-кметът Светла Дончева, поднесе мълчаливо цветята си, склони глава пред паметника за снимка и си тръгна.

Останалите – представители на институции и граждани – се оказаха меко казано изненадани. Без избор, те повториха същото: оставиха цветята и заминаха. Без слово, без стих, без едно изречение, което да напомни защо сме се събрали.

А говорим за Никола Манев – име, известно далеч извън пределите на България. Художник, оставил богато наследство и превърнал Чирпан в точка на световната културна карта. И вместо вдъхновяваща церемония, градът му поднесе тишина и неловко мълчание.

Кметът Крачолов неведнъж бил казвал, че това е „най-работещият отдел култура“ в този състав. Ако това е представата за работещо, здраве му кажи. Защото културата не е само отчет за свършена дейност, не е и бърза снимка за протокола. Културата е уважение към паметта и вдъхновение за бъдещето.

А на 28 август Чирпан не отдаде чест на Никола Манев. Просто отбеляза дата.