Вече половин година стопанството на един български овцевъд е на ръба на оцеляването. Бай Георги е типичен представител на българския дух и трудолюбие, който през целия си живот се е грижил за своите овце. Но днес, когато България се бори с множество предизвикателства, историята на Бай Георги разкрива една тъжна истина за състоянието на нашето общество и институции.

УНИЩОЖАВА ЛИ СЕ ПОМИНЪКЪТ НА ПОКОЛЕНИЯ НАРЕД

Институциите, които би трябвало да защитават интересите на хората като Бай Георги, сякаш са забравили своята роля. Вместо да подкрепят малките производители и да създадат условия за развитие на животновъдството, те се занимават с обслужване на чужди интереси и корупционни практики. Това води до ситуация, в която хора като Бай Георги са принудени да гледат как техният труд и усилия отиват напразно, как нещо, градено години наред може да бъде унищожено, а заедно с него и препитанието на поколения напред.

КЪДЕ Е ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО

Събитията покрай овцете във Велинград обединиха хиляди хора от близко и далеч, които с присъствието си на терен осуетяваха опитите на мафията за изтребване на животните. Спяха по колите си на поляната, докато не дойдат други да ги сменят. Някои- дори и от разстояние, помагаха с дарения- било парични или с храна. Един такъв случай е кметът на село Спасово, община Чирпан- Димо Нецов, който, след като разбира, че стопаните са на ръба на оцеляването, а овцете умират от глад, снабдява вчера бай Рибан със 100 бали сено, които сам доставя и разтоварва, заедно със семейството. Балите пък са подарък от жена, живееща във Варна, но с корени от близко димитровградско село, откъдето тя ги купува, а продавачът намира Нецов с призив да ги достави на семейството. 

ЩЕ ПАДНЕ ЛИ СТОПАНСТВОТО НА БАЙ РИБАН, А С НЕГО И  ВСИЧКИ ОВЦЕВЪДИ В БЪЛГАРИЯ

Тези дни излезе наяве резултатът от разследването на Йордан Мицикулев, който пръв запозна обществото с проблема и  до ден днешен прави всичко необходимо за неговото разрешаване. Оказва се, че заповедите на шефа на БАБХ- Патарински са нищожни, тъй като са подписани с невалиден квалифициран електронен подпис, което означава, че изпълняващите ги институции действат незаконно. Овцете на бай Георги са държани затворени в неблагоприятни условия за живот през цялото време- нехуманно отношение чрез действия или бездействия на институциите, причиняващи продължително и повтарящо се страдание на животните, увреждане на здравето им. Отделно от това са й обречени на глад, защото стопаните са във финансова немощ- не могат да генерират приходи от продажба на продукция, тъй като и това им е забранено. 
Тук трябва да отбележим, че някои политически партии и организации си направиха реклама на гърба на изстрадалото семейство с подкрепата си уж на терен, а в същото време действията им не доведоха до правно разрешение на проблема. 

Бай Георги е преминал през много трудности, но никога не се е предавал. Въпреки че годините са го направили по-мъдър, те също така са му показали колко крехки могат да бъдат мечтите и надеждите на един фермер. Днес той стои пред разрухата на своето стопанство, а причината за това е проста – беззаконието и корупцията, проникнали дълбоко в системата, завладяна на всички нива от шайка безродници, управляващи ни от всички нива.

ЩЕ ПОЗВОЛИМ ЛИ НА ОЛИГАРХИЯТА ДА УНИЩОЖИ БЪЛГАРСКОТО ПРОИЗВОДСТВО ЗАРАДИ ЛИЧНИ ОБЛАГИ

Историята на Бай Георги и неговите овце е символ на борбата на всички производители в България, необслужващи олигархичния модел. Тя ни напомня, че трябва да бъдем бдителни и активни граждани, готови да се изправим срещу несправедливостите и да защитим нашето наследство. Защото селектираните породи овце във фермата във Велинград са наследство на бит и традиции, наследство на българщината. Само така можем да гарантираме, че българското животновъдство няма да бъде унищожено и че нашият народ ще продължи да живее в хармония с природата и себе си.

Ще оставим ли нашите традиции и култура да бъдат заличени заради алчността и бездушните действия на властимащите- отговорът на този въпрос зависи от нас, от всеки един от нас…