Съдбовни промени в здравния суверенитет на България минават на тъмно – в петък вечер, без обществен дебат

През май 2024 г., Световната здравна асамблея (WHA), орган на Световната здравна организация (СЗО), прие резолюция WHA77.17, с която се одобряват изменения в Международните здравни правила (МЗП) от 2005 г. Това са правила, по които и България е страна още от 2005 г., но последните изменения, ако останат необжалвани до 19 юли 2025 г., ще поставят под реална заплаха суверенното право на България да взема решения за своето здравеопазване.

Според ПП „Величие“, в лицето на г-жа Катинчарова, тези промени не просто „уточняват“ или „подобряват координацията“, а дълбоко подкопават правото на държавите да избират сами как да действат при здравни кризи.

Какво се променя?

Измененията включват:

• Разширени правомощия на генералния директор на СЗО да обявява пандемии или заплахи без съгласието на засегнатите държави;
• Въвеждане на задължителни мерки: ваксинации, тестове, карантини, ограничения на пътувания;
• Централизирано събиране на здравни данни, които могат да се обменят между държави, без национален контрол;
• Премахване на думите като „доброволни“, „по преценка“ или „в сътрудничество“ – т.е. препоръките вече могат да станат задължителни;
• Въвеждане на принципа на „мълчаливо съгласие“ – ако България не подаде официална резерва до 19 юли 2025 г., новите клаузи влизат автоматично в сила;
• Намеса в националното здравно управление, включително при вземане на решения за пандемични мерки, затваряния и налагане на задължителни медицински процедури.

Чл. 56, ал. 3 – арбитраж над нашите закони

Сред най-притеснителните текстове е чл. 56, ал. 3 от изменените МЗП, който гласи:

„Всеки спор, който не може да бъде разрешен чрез преговори, може да бъде отнесен от всяка от страните към задължителен арбитраж, чието решение ще бъде окончателно и задължително за страните.“

Това означава следното:

• Ако има спор между България и СЗО (или друга държава по МЗП), свързан с пандемични мерки, той няма да се разглежда от българския съд;
• Вместо това, ще бъде решаван от международен арбитражен трибунал, извън българската съдебна система;
• Решението няма да подлежи на обжалване. То е крайно и задължително, дори да противоречи на българската Конституция.

Какво означава това за България?

• България вече няма здравен суверенитет.
• Международни чиновници ще могат да решават от името на българските граждани какво да влизат в телата ни, кога да се затваряме по домовете си, и дали можем да пътуваме.
• Страната ни ще бъде в подчинение на арбитражни решения, взети извън нашите съдилища, в непознати зали, от хора, които не познават народа ни.
• Ако не възразим до 19 юли 2025 г., ще се смята, че сме съгласни с всичко. Това се нарича „мълчаливо съгласие“.

На тъмно, в петък вечер

Народното събрание ратифира тези изменения в петък вечер – 18 юли 2025 г., в пълна липса на обществен дебат и при никаква медийна разгласа. И тук идва трагичното лицемерие:

• Срокът за обжалване е в събота – 19 юли 2025 г. – т.е. на практика – неизпълним.
• Това не е просто политическа грешка – това е умишлено заглушаване на волята на гражданите.

Българското здраве – в ръцете на чужди чиновници?!

Няма публично обсъждане, няма разяснение на гражданите! България не трябва да има право на суверенни здравни решения- това значат действията на политиците- задължително подчинение на чужд арбитраж! Това е част от по-широка тенденция за отнемане на националния суверенитет, подобна на случващото се и във финансовата сфера.

Няма демокрация, когато решения се взимат в последните минути на седмицата, задкулисно, в празна зала. Няма суверенитет, когато нашето здраве зависи от подписа на международни бюрократи, а не от гласа на българския народ. Има заплаха за националната сигурност!

България има нужда от събуждане. Има нужда от гражданска съпротива. Има нужда от гласност. Ако не се обявим ясно, твърдо и навреме ще се събудим в държава, в която българските институции вече няма да решават нито за нашето здраве, нито за нашите тела.