В безпрецедентен ход за българската политика, Ивелин Людмилов Михайлов – народен представител от партия „Величие“ – се подложи по собствено желание на полиграфско изследване, известно като „детектор на лъжата“. Това го прави първият български политик, който публично предприема подобна стъпка, с цел да защити своите твърдения и да демонстрира прозрачност пред обществото.

Изследването е проведено на 15 април 2026 г. в Център за психофизиологични изследвания „Детектор на лъжата“ в София, с използване на компютърен полиграф, произведен от американската компания „Lafayette Instrument“. Според документацията, тестът е извършен по стандартизирана методика и резултатите са обработени чрез научно обоснована система за оценка.

Доброволно участие и ясни условия

Още в началото на процедурата Михайлов е дал своето доброволно съгласие за участие, подписвайки декларация за информираност. По време на предварителното интервю той е бил запознат подробно с начина на провеждане на теста и с всички въпроси, на които трябва да отговаря еднозначно с „да“ или „не“.

Според наблюденията в доклада, Михайлов е демонстрирал спокойствие и увереност, като не е показал притеснение от самата процедура. Той е следил внимателно въпросите и е поддържал активен зрителен контакт с полиграфиста.

Въпроси за „Възраждане“, политически натиск и институции

Съществена част от полиграфското изследване е била насочена към сериозни твърдения, направени от Михайлов относно политически зависимости, натиск и финансови практики.

Сред ключовите теми са били:

• отношенията му с представители на партия „Възраждане“
• твърдения за финансови средства, свързани с политически кампании
• евентуален натиск от страна на Комисията за противодействие на корупцията (КПК)
• връзки с лица и партии като „ДПС – Ново начало“
• твърдения за координирани действия, включително опити за влияние върху политически решения

В рамките на изследването Михайлов е заявил, че в периода февруари – април 2021 г. е предоставял свой офис в София на Костадин Костадинов от „Възраждане“, като място, което е служело за неутрални срещи. По негови думи, там са били получавани значителни суми пари – над 100 000 лева – от лица, свързани с Бойко Борисов, във връзка с изборна кампания.

Той също така твърди, че е бил подложен на натиск от служители на Комисията за противодействие на корупцията - КПК, които са се опитвали да го принудят да подкрепи определени политически фигури, включително Делян Пеевски. Според изложеното, му е било намекнато, че при отказ могат да последват действия срещу свързани с него лица, включително арести и публични скандали. И арестите не закъсняха – 7 лица, близки до Михайлов бяха задържани  в ареста месеци наред…

Категорични отговори

По време на теста Михайлов е дал еднозначни отговори на всички поставени въпроси. Въпросите са били формулирани така, че да проверят конкретно дали той казва истината относно направените публични твърдения.

Полиграфското изследване има за цел да установи наличието или липсата на физиологични реакции, характерни за неискреност. Макар самият документ (в показаните страници) да описва методологията и процеса, той подчертава, че резултатите се базират на научно разработени модели за оценка на вероятността за истина или лъжа.

Прецедент в политическия живот

Действието на Ивелин Михайлов поставя нов стандарт в българския политически живот. До момента няма друг известен случай, в който действащ политик доброволно да се подложи на детектор на лъжата по въпроси от такъв обществен интерес.

Този ход неминуемо поставя въпроса: ще последват ли и други?

Очаквания към останалите партии

След този прецедент обществените очаквания към лидерите на останалите политически партии се повишават. Ако прозрачността и доверието са реални приоритети, подобна практика би могла да се превърне в инструмент за възстановяване на доверието в институциите.

Въпросът вече не е дали подобни тестове са необичайни, а дали политиците са готови да застанат зад думите си с действия.

Снимка: Свободен глас