БЪЛГАРИЯ НА ПРАГА НА ВОДНА КРИЗА: ЯЗОВИРИТЕ ПРЕСЪХВАТ
Години на безотговорност, разпокъсано управление и пренебрежение към предупрежденията ни доведоха до тази водна криза. Не природата ни е виновна, а бездействието. Време е да се носи отговорност – не само с думи, а с реални решения. Водата не е политическа монета. Тя е живот.
България е изправена пред сериозна и задълбочаваща се водна криза, тъй като нивата на ключови язовири достигат критично ниски стойности. Тази обезпокоителна тенденция не е само резултат от климатичните промени и зачестилите суши, но и от дългогодишни проблеми в управлението и стопанисването на водните ресурси. Кризата вече чука на вратата, заплашвайки питейно-битовото водоснабдяване, земеделието и националната сигурност на страната.
Критична ситуация по водните басейни – Юли 2025 г.
Към средата на юли 2025 г. картината е мрачна. Редица големи и значими язовири отчитат опасно ниски обеми, далеч под нормалните за сезона.
* Язовир "Тича": Жизненоважен за водоснабдяването на Шумен, Велики Преслав и Търговище, "Тича" е на критично ниско ниво. През последните месеци обемът му варира около 25-30% от полезния обем, което е обезпокоително.
* Язовир "Копринка": Спадането на водите в този язовир, който снабдява Стара Загора и околните населени места, е драматично, достигайки под 35% от общия си обем. Ситуацията изисква незабавни мерки.
* Язовир "Жребчево": Този важен водоем е с нива значително под нормата, отчитайки около 20-25% от наличния полезен обем. Това оказва влияние върху напояването и енергийното производство.
* Язовир "Ястребино": Подобно на "Тича", и "Ястребино" е на обезпокоително ниско ниво, като запасите му са силно ограничени. Точни проценти варират, но тенденцията е негативна.
* Язовир "Домлян" и "Пясъчник": Тези язовири също са в критично състояние, с видимо понижени нива, което се отразява на регионалното водоснабдяване и земеделие.
* Язовир "Камчия": Макар и основен източник на вода за Черноморието, неговите нива са обект на внимателно наблюдение. През ноември 2024 г. е бил към 21% от полезния обем, което наложи сериозни ограничения и притеснения. Въпреки частични подобрения оттогава, язовирът остава под постоянно наблюдение.
Тези ниски нива са резултат от съвкупност от фактори – продължителна суша, недостатъчни валежи през пролетта, но най-вече от лошо стопанисване и неефективно управление на водните ресурси през годините.
Експерти и обществеността отдавна алармират за проблемите в сектора! Причините за кризата са дългогодишни:
* Липса на цялостна стратегия: България все още няма адекватна и дългосрочна стратегия за управление на водите, която да отчита климатичните промени и нарастващото потребление.
* Разпокъсано управление: Отговорността за язовирите е поделена между множество институции – МОСВ, МЗХГ, НЕК, "Напоителни системи" ЕАД. Липсата на координация и единен център за вземане на решения води до неефективни практики и пропуски.
* Неконтролирано водоползване: Особено през летните месеци, повишеното потребление за напояване, често без адекватен контрол и регулация, допълнително изчерпва водните запаси.
* Амортизирана инфраструктура: Част от язовирните стени, съоръженията за изпускане и преливниците са стари и изискват сериозни инвестиции за ремонт и модернизация, което води до загуби на вода.
* Икономически интереси над обществения: В миналото е имало сериозни опасения, че някои язовири, особено тези с ВЕЦ, са източвани за генериране на електроенергия с цел печалба, без да се съобразяват с нуждите за питейно водоснабдяване или напояване. Това поставя под въпрос приоритетите в управлението.
Язовири с ВЕЦ: Баланс между енергия и вода
Голям брой от язовирите в България имат водноелектрически централи (ВЕЦ), които играят ключова роля в енергийната система на страната. Този двойнствен характер на язовирите – като източник на питейна вода, вода за напояване и енергия – прави управлението им особено деликатно и изисква изключително прецизен баланс. В периоди на суша, конфликтът между тези цели става още по-остър.
Ето някои от най- значимите язовири в България, на които има изградени ВЕЦ:
* Язовир "Искър": Въпреки че е основно за питейно водоснабдяване на София, има и ВЕЦ;
* Язовир "Копринка": С ВЕЦ;
* Язовир "Жребчево": С ВЕЦ "Жребчево";
* Язовир "Александър Стамболийски": С ВЕЦ.
* Язовир "Огоста": С ВЕЦ;
* Язовир "Тича": С ВЕЦ "Тича";
* Язовир "Студена": С ВЕЦ;
* Язовир "Сопот": С ВЕЦ;
* Язовир "Пчелина" (Лобош): Известен с ВЕЦ край него;
* Язовир "Златоград": Има МВЕЦ "Златоград".
Част от големите хидроенергийни каскади:
* Баташки водносилов път: Включва язовири като Батак, Голям Беглик и Широка поляна, с ВЕЦ-ове като Батак (подземна), Пещера (подземна) и Алеко (надземна).
* Каскада "Доспат - Въча": Включва язовири като Доспат, Въча и Цанков камък, както и ВЕЦ Кричим, Въча и Цанков камък.
* Каскада "Арда": Включва язовири като Кърджали, Студен кладенец и Ивайловград, като всеки от тях има ВЕЦ.
Пътят напред- спешни мерки и дългосрочна визия
За да се предотврати задълбочаването на кризата, са необходими незабавни и решителни действия:
* Незабавен контрол и ограничаване на водоползването: Особено за нерегламентирани нужди.
* Оптимизиране на графиците за изпускане: Приоритет трябва да бъде питейно-битовото водоснабдяване.
* Инвестиции в инфраструктурата: Спешни ремонти и модернизация на язовирни стени и съоръжения за намаляване на загубите.
* Подобряване на мониторинга и прогнозирането: Внедряване на съвременни технологии за по-точно проследяване на водните запаси.
* Единна координация и отговорност: Създаване на единен орган или ясен механизъм за управление на водните ресурси.
* Образование и информираност: Провеждане на кампании за повишаване на съзнанието за пестеливо използване на водата.
Водната криза не е далечно бъдеще, а настояще. Ако не бъдат предприети адекватни мерки, последиците ще бъдат тежки и необратими за икономиката, природата и качеството на живот на милиони българи. Време е за действие, преди да е станало твърде късно!
Коментари