От самото начало на общественото недоволство около соларния парк край Златна ливада, местните са решени, че няма да се примирят. Проектът за фотоволтаична електроцентрала, подкрепян от австрийската „Енери“ чрез „Чирпан Солар Плант“, е мащабен: около 200 млн. лева инвестиция, 160 мегавата мощност и 1 600 декара площ.  

Но в тази борба се очертава и силно разделение - не между инвеститори и граждани единствено, а сред самите противници на проекта. Защото дори в редиците на "съпротивата" може да се появи човек, който обслужва важни интереси — в случая, на общината и кмета, а всъщност да се представя като част от народа. 

Агент Пейо - предателят в опозиционната редица 

Една от най-спорните личности в този контекст е Пейо Недялков- председател на инициативния комитет в селото, който се готви да заеме поста на кметски наместник по покана на кмета Крачолов, който каза за намеренията си на комисия преди заседание на ОС. По думите на Крачолов, Пейо разбрал, че действията на златноливаденци са нередни и вече двамата били в много добър диалог.

Пейо станал и председател на политическата партия „Център“ в селото. Назначението му, обаче, буди съмнения. Местни жители изтъкват, че изборът му не е легитимен- той бил подкрепен от хора в селото, без да знаят, че  затова са се събрали, а с мисълта, че ще решават проблемите със соларите, заедно с дошлия тогава Димитър Байрактаров. 

Критиците не спират дотук: задават въпроса защо „Център“ изведнъж обслужва интересите на ГЕРБ, когато официално са явни опоненти? Според тях, чрез фигурата на Пейо, има механизъм, който поддържа статуквото — именно това, което жителите твърдят, че се опитват да променят. 

Председател на инициативен комитет или лукова глава

Административният съд в Стара Загора наскоро разгледа жалба, подадена от кмета на Чирпан, свързана с общоселското събрание в Златна ливада, с която той оспорва взетите решения на жителите. В този ред на мисли питаме: Недялков подкрепя ли това, щом ще става подчинен на кмета…  

В същото време съветници и активисти твърдят, че решенията, взети в полза на „Чирпан Солар Плант“, били узаконени без достатъчно обществен дебат или с целенасочена манипулация на местното самоуправление. 

Какво стои зад паравана? 

От страна на жителите, критиките звучат така: 

1. Инвестиционният проект е изключително мащабен и потенциално вреден за земеделието и зелените площи. 

2. Общинската власт изглежда много близка до инвеститорите, а решенията се взимат „отгоре“. 

3. Ключов човек в локалната опозиция- Пейо- предполагаемо теоретично представлява гражданите, но на практика може да е бил устройство за прокарване на интереси, удобни за кмета и бизнеса. Дали още от самото начало на протестните действия Агент Пейо не е уведомявал отсрещната страна предварително за всеки един ход на инициативния комитет…

 Морална дилема и перспективи 

Битката на гражданите в Чирпан не е просто срещу фотоволтаичния парк — тя е и борба за прозрачност, за участие, за почтеност. Когато във вътрешността на съпротивата се появи образ на „предател“, който говори от името на народа, но може би работи за други сили, това подкопава доверието и усилва усещането, че истинската промяна е по-трудна, отколкото изглежда. 

Пейо може да е мост между политическите структури и гражданите, но според противниците му този мост не води до истинско диалогично сътрудничество, а до подмяна. И докато „Красив Чирпан“ продължава да наблюдава и отразява събитията, местните хора остават нащрек не само за соларния проект, а и за онези, които твърдят, че говорят от тяхно име.

Слухове, страх и мълчание около ролята на Пейо...

Сред част от жители в селото обикалят и други истории, които хвърлят още по- тъмна сянка върху фигурата на Пейо. Шушукания гласят, че той често обикалял из земите, предвидени за соларния парк - според разказите им, Пейо се интересувал необичайно много от старите могили в района. Някои твърдят, че го били чували да се хвали, че „попаднал на нещо старо“, уж монета, уж артефакт, но никой не знае дали това е истина или поредното преувеличение, родено от притесненията на хората. 

А хората- те говорят тихо… И не защото не могат да крещят, а защото се страхуват да разкажат гласно за бъдещия кмет… Защото в малките населени места подобни амбиции често вървят ръка за ръка с мълчание и сянка.