С утринна свежест и усещане за празник Златна Ливада събра хората, готови да почетат един от най-обичаните български празници – Трифон Зарезан. Денят, посветен на лозарите и винарите, отново обедини малки и големи около традицията и надеждата за плодородна година.

Празникът започна с тържествен водосвет за здраве и берекет, отслужен от отец Силвестър. В тишината на молитвата се усещаше искрената вяра на хората – в добрата реколта, в благословената година и в силата на общността. Светената вода бе поръсена за здраве, а думите на благословията донесоха спокойствие и увереност, че трудът на стопаните ще бъде възнаграден.

След духовното начало празникът се пренесе в двора на стопаните с най-много лозя в селото – място, което сякаш естествено се превърна в сърцето на тържеството. Сред лозниците, огрени от зимното слънце, се събраха гости и домакини, а въздухът се изпълни с очакване.

Специален гост на празника бе младият гайдар Теодор Борисов от Димитровград. Щом първите звуци на гайдата се понесоха из двора, настроението осезаемо се промени. Музиката придаде онази неподправена българска атмосфера, която кара сърцето да трепва. Звуците сякаш разказваха истории – за земята, за труда, за хората, които я обичат.

Гостите бяха посрещнати по стар български обичай – с хляб и вино. Наздравиците се редуваха с добри пожелания, а разговорите течаха естествено, както само в село може да се случи – искрено и от сърце. Усмивките не слизаха от лицата на хората, а децата с любопитство наблюдаваха ритуалите, които един ден и те ще продължат.

С ножица в ръка и с вино, полято за берекет, стопаните ритуално зарязаха лозята. Всяко зарязване бе съпроводено с благословия и пожелание за здраве, богата реколта и пълни бъчви.

И, както традицията повелява, празникът продължи с музика, хора и веселие. Ръка за ръка, хората се хванаха на хорото, а смехът и песните се разнесоха над лозята.

Трифон Зарезан в Златна Ливада отново показа, че тук традициите не са просто спомен от миналото. Те са живи, споделени и предавани с любов. Защото когато вярата, трудът и общността вървят заедно, празникът се превръща в истинско преживяване.