ХРИСТОС СЪДИ ЕВРОПА
Разпети петък е- денят, в който Христос е разпнат на кръста, за да изкупи греховете на човечеството. Ден, в който със затаен дъх християните се покланят пред христовото тяло, отдавайки почит на Богочовека, на Господа Иисуса Христа. Светът все повече се приближава към момента на разпятието. Световният ред, начина на живот, действията, емоциите и чувствата дори, все повече, макар неосъзнато, търсят кой да изкупи греховете човешки отново.
Разпети петък е- денят, в който Христос е разпнат на кръста, за да изкупи греховете на човечеството. Ден, в който със затаен дъх християните се покланят пред христовото тяло, отдавайки почит на Богочовека, на Господа Иисуса Христа.
Светът все повече се приближава към момента на разпятието. Световният ред, начина на живот, действията, емоциите и чувствата дори, все повече, макар неосъзнато, търсят кой да изкупи греховете човешки отново.
Свети Николай Велимирович е съвременен сръбски светец (1880-1956). Заради всестранните му познания и прекрасен език, с който пише богословските си трудове и проповядва, го наричат сръбския „Златоуст“. Светецът е завършил две висши образования и защитил две докторантури в Западна Европа и е почетен доктор на няколко престижни университета. По-долу поместваме неговата беседа „Христос съди Европа“, писана преди почти сто години в концлагера Дахау, където е бил заточен.
„Ние в ХХ век сме във времето не на Стария, а на Новия Завет. Каква е разликата? Огромна е разликата. В Стария Завет Бог говореше на хората чрез пророци и ангели, а в Новия – Той, като явил се в човешко тяло, говори лично и непосредствено. Какво да кажем за онези от нас, които от светлината на Новия Завет бягат в египетския мрак и търсят съд с Бога с онова така характерно за старозаветните времена еврейско упорство. Можем да кажем само че християни, които се съдят с Бога, които отричат Христа, които се проявяват като злобни и непослушни към явилия се Бог, са безумци и грешници много по-лоши от старозаветните евреи, които не искаха да слушат Божиите ангели, пророците и праведниците. Защото те проявиха дързост пред слугите на Господаря, а тези проявяват дързост пред самия Господар. Ако историята на трите последни столетия осемнадесето, деветнадесето и двадесето трябваше да се нарече с едно вярно име, то не би могло да се намери по-подходящо име от Протоколи от съдебния процес на Христос срещу Европа… На този съд се случва следното: Христос говори на Европа, че тя е кръстена в Неговото име и трябва да остане вярна на Него и Неговото Евангелие, на което обвиняемата Европа отговаря:
-Всички вери са равни. Така ни казаха френските енциклопедисти. И никой не може да бъде насилван да вярва така или иначе. Европа толерира всички вери, приравнявайки всички тях към народни суеверия в името на своите империалистически интереси, но самата тя не се придържа към нито една вяра. Когато постигне своите политически цели, тя бързо ще се разправи с тези народни празноверия.
При което Христос с тъга задава въпроса: – Как вие, хората, можете да живеете само с тези империалистически, тоест материални интереси, водени само от животинската похот да наситите телата си? Та Аз исках да ви направя богове и синове Божии, а вие се отмятате и бързате да станете като впрегатен добитък.
Европа отговаря: – Ти си остарял. Вместо Твоето Евангелие ние изнамерихме зоологията и биологията. Сега знаем, че сме потомци не Твои и не на Твоя небесен Отец, а на орангутана и горилата, изобщо – маймуни. Сега се усъвършенстваме, за да станем богове. Ние не признаваме други богове освен нас самите.
Христос отговаря: – Вие сте по-твърдоглави от древните евреи. Аз ви извадих от варварския мрак и ви въздигнах към небесната светлина, а вие – пак в тъмата като бивол в блато. Аз дадох кръвта Си за вас. Показах любовта Си към вас, когато всички ангели отвърнаха лицата си от вас, не можейки да понесат адската смрад на вашите души. А Европа отвръща с насмешка: – Иди си от нас. Ние не те познаваме. Пò са ни близки елинската философия и римската култура. Ние желаем свобода. Имаме университети. Нашата наука ни е пътеводна звезда. Девизът ни е: свобода, равенство, братство. Нашият разум за нас е бог на боговете. Ти си Азиатец. Отричаме се от Тебе. Ти Си само една стара легенда от репертоара на нашите баби и дядовци.
Със сълзи на очи Христос казва: – Добре, Аз ще си ида, но вие ще видите какво значи да отстъпите от Божия път и да поемете по пътя на сатаната. Благословението и радостта ще се отнемат от вас. Вашият живот и вашата смърт са в Мои ръце, защото предадох Сам Себе Си на разпятие за вас. И пак не бих ви наказал, ако не бяха вашите грехове и вашето отстъпление от Мен, вашия Спасител. Аз показах любовта на Отец към всички хора и с любов исках всички ви да спася.
А Европа отговаря: – Каква любов? Здрава и мъжка омраза към всички несъгласни с нас – това е нашата програма. Твоята любов е просто една басня. Вместо тези басни ние предпочитаме национализма, интернационализма, етатизма, прогресизма, еволюционизма, сциентизма и културализма. В тях е нашето спасение, а Ти си иди от нас!...
Братя мои, в наше време този процес е завършил. Христос си отиде от Европа, както някога от Гадаринската страна по молба на самите гадаринци. Но веднага след като Той си отиде, започнаха войни, беди, ужаси, разрушения и унищожения. Европа се върна към предхристиянското варварство – аварско, хунско, лонгобардско, африканско, само че в стократно по-кошмарен вид. Христос взе Своя кръст и Своето благословение и си отиде. Остана мрак и смрад.“
Това е преценката на един светец, направена преди почти един век. Променило ли се е нещо досега? Да, но за огромно съжаление към много по-лошо, както в Европа, така и у нас. Държавата ни е абдикирала от главното – възпитанието на християнските ценности, дадени от Самия Бог, които са в основата на пълноценната човешка личност. И когато тези ценности липсват, виждаме тоталната деградация на човека и обществото. Трагедия за цялото човечество…
У нас преди 9 септември 1944 г. е имало вероучение в училищата и знаем какви читави поколения бяха нашите баби и дядовци. Дори в гимназията групово са ги водели в църквата, за да приемат най-важното – светото Причастие. Дойде социализмът – оправдахме се с неговия атеизъм. Но след това настъпи така наречената „демокрация“, която властва вече повече от 35 години. И какво се промени оттогава? Въведе ли се отново вероучението, което възпитава истински морални личности? И случайно или съвсем съзнателно ли не се въвежда?! Риторични въпроси, виждайки как отвсякъде по масмедиите децата са заливани с антихристка помия в пъти по-ужасна от тази през миналия век по времето на свети Николай Велимирович. Даже съзнателно, нагло и агресивно се опитват да насаждат джендър-идеологията още в детските градини, узаконяване на ненормалности и какво ли още не…
А народът спи мъртвешки сън. Народе, макар и с огромно закъснение, събуди се! Погубват децата ти! А без тях в недалечно бъдеще България умира!... Народе????
Снимка: https://commons.m.wikimedia.org/
Коментари