24 май – Денят на славянската писменост и българската духовност

"Език свещен на моите деди език на мъки, стонове вековни, език на тая, дето ни роди за радост не - за ядове отровни. Език прекрасен, кой те не руга и кой те пощади от хули гадки? Вслушал ли се е някой досега в мелодията на твойте звуци сладки?"

На 24 май България празнува един от най-светлите си празници – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост. Това не е просто празник на буквите, а триумф на духа, на знанието, на културната идентичност. Ден, в който почитаме святото дело на братята Кирил и Методий – създателите на глаголицата, и възпяваме величието на българския език, който векове наред е съхранил нашата народност, история и душевност.

Свещеният български език – нашата духовна твърд

Българският език не е просто средство за комуникация – той е жива връзка между поколенията. В него са закодирани болките, борбите, песните и надеждите на нашите предци. Чрез него сме съхранили паметта си, вярата си и културното си наследство, дори и в най-мрачните времена на робство и безправие.

Той е езикът на „История славянобългарска“, езикът на Ботевата поезия и Вазовата проза. Той е мелодията в народната песен и огънят в речта на будителите. Българският език е крепостта, която ни е запазила като народ през вековете.

Кирил и Методий – апостолите на словото

Светите братя Кирил и Методий са не само създатели на първата славянска азбука, но и символ на духовното въздигане на славянските народи. Техният подвиг е неоценим – създавайки писменост, те дават възможност на славяните да имат свое писано слово, своя Библия, своя култура. Делото им, продължено от учениците им в България – Климент, Наум, Ангеларий – намира истински дом именно тук, в Плиска и Преслав. България става люлката на славянската книжнина и духовност. Оттук кирилицата – азбуката, наследник на глаголицата – се разпространява към Русия, Сърбия и останалите славянски народи. България не просто приема делото на Кирил и Методий – тя го превръща в своя национална мисия и историческа отговорност.

България – светлината в словото на славяните

Днес, когато повече от 250 милиона души пишат и четат на кирилица, трябва да помним, че тази азбука тръгва от нашата земя. България е дала не само писменост, но и духовна посока на цял един свят. Това е нашето безсмъртно наследство и нашата най-голяма културна победа.

Празник в Чирпан – почит към светите букви

На този светъл ден, улиците на Чирпан се изпълниха с радост и песен. Децата и учениците от всички учебни заведения пяха и  танцуваха в чест на свещените букви – символ на знанието и българщината. Предвождани от своите учители с цвете в ръка, те преминаха в празнично шествие, изпълнено с усмивки, гордост и преклонение пред българския език и неговите създатели. В техните изпълнения звучеше не само благодарност, но и обещание – че словото ще живее и ще бъде пазено.

На 24 май с гордост рецитираме:

„Върви, народе възродени,

към светла бъднина върви...“

И нека никога не забравяме, че езикът ни е нашето злато – свещен и вечен, както делото на братята от Солун.

Споделете с приятелите си

Коментари

Има 0 коментара за статията

Напишете коментар

За да добавяте коментари е необходимо да се впишете в системата
ВХОД