На фона на културния живот на Чирпан, град с дълбоки литературни традиции, засия още една творческа звезда – Тонка Иванова. Поетеса и художник, тя представи своята първа самостоятелна изложба и втора издадена книга със стихове в родния си град, събитие, което докосна сърцата на присъстващите не само с изкуството си, но и с откровеното си слово.

Изложбата, озаглавена „Тишината на цветовете“, представя картини, създадени чрез техниката на сухия пастел – нежна, ефирна, но наситена с дълбочина и усещане за вътрешен свят. Иванова сподели, че портретите са най-интимният жанр за нея – пространство, в което успява да улови и предаде не само физическото изражение, но и душата на своите модели.

Изкуството в живота ѝ придобива нова форма в един от най-трудните моменти – заболяването на нейния съпруг. Тогава рисуването се превръща в своеобразна медитация, спасителен бряг, начин да се изолира от болката и да създаде пространство за вътрешен мир. 

Една случка от детството ѝ оставя траен отпечатък и днес звучи като призив към всички родители и учители. В началното училище, когато децата трябвало да измислят реклама, Тонка използвала етикет от компот от ябълки и го допълнила с рисунка. Учителят я отхвърлил, казвайки, че такъв компот не съществува, без да се вгледа в художествения ѝ израз. „Исках да се защитя, но той ми се скара, разплаках се и хвърлих всичко.“ Тази история я бележи, но и я мотивира: „Призовавам родителите – не правете така! Насърчавайте децата, защото всичко се учи!“

„Всеки търси смисъла на живота, докато осъзнае, че смисълът е самият той...“- каза поетесата пред публиката. Именно тази философия пронизва както стиховете ѝ, така и картините ѝ. Поезията за нея е била първият пристан, където е намирала отговори на вътрешните си въпроси, средство за изразяване и път към себеопознаване. Стихосбирката “Безвремие във времето” , посветена на двете й внучки, докосва читателя до най- съкровените дълбини на душата. 

За още по- доброто настроение и усмивки на публиката се погрижиха Александра- малката внучка на авторката и Денислав, които изпълниха валса “Дунавски вълни” от Щраус в дует с акордеони, а Александра изпя и песента “Де е България”. За задушевната атмофера се беше погрижила Сребрина Дженева, преобразила за вечерата Военен клуб- Чирпан в уютно място за присъстващите.

Според Тонка Иванова, най-важната среща в живота на човек е тази, която най-дълго отлага – срещата със самия себе си. Изкуството ѝ – както поетичното, така и визуалното – е нейното пътуване към тази среща, нейното изследване на човешката душа и опит за достигане на вътрешна хармония.

С книгата си “Безвремие във времето” и с изложбата „Тишината на цветовете“, Тонка Иванова не просто представя творчеството си – тя кани всеки посетител да се обърне към себе си, да чуе своята вътрешна тишина и да си спомни, че именно там се крие смисълът.