„Тишината на цветовете“ - първата самостоятелна изложба на една жена, осмелила се да последва вътрешния си глас
Пред десетки усмивки и топли погледи, своята първа самостоятелна изложба откри една дама, която не се определя като художник, но чиито картини говорят далеч по-силно от всякакви определения. Изложбата „Тишината на цветовете“ е плод на пътуване - тихо, лично и смело, започнало без предварителна подготовка, но с огромно сърце.
В уютната атмосфера на галерията в Чирпан, пред десетки усмивки и топли погледи, своята първа самостоятелна изложба откри една дама, която не се определя като художник, но чиито картини говорят далеч по-силно от всякакви определения- Тонка Иванова. Изложбата „Тишината на цветовете“ е плод на пътуване - тихо, лично и смело, започнало без предварителна подготовка, но с огромно сърце. „За всичко в живота ни има първи път. Това е моята първа самостоятелна изложба. Аз не съм художник в истинския смисъл на думата… Всичко започна преди около шест години“ – сподели авторката пред гостите.
Пътят от молива до акрила
Рисуването влиза в живота ѝ в труден момент, като тих спасителен пристан. В началото са иконите – „Много ме теглеше към тях“, признава тя. Следват портрети на големи български личности – Ботев, Левски, Вазов. Постепенно ръката ѝ поема към цветните моливи, пастелите, а накрая – към акрилните бои, за които дълго е изпитвала респект: „Четката ми се виждаше страшна. Впечатляваше ме всичко, исках да нарисувам целия свят.“ В творбите ѝ присъстват портрети, пейзажи, натюрморти – търсене на баланс между реализма и личната емоция. Това изкуство не е продукт на академични правила, а на вътрешна потребност.
„Картините ми не са рисувани по никакви правила… но във всяка една от тях съм вложила най-вече душа и чувство. Те са част от мен.“
Изкуството като лек, като молитва, като бавен дъх
Тя сподели пред гостите, че рисуването е било нейното убежище, нейната тиха терапия: „То беше място, където изчезвах, където цветовете ме водеха в един вълшебен и по-добър свят.“
Особено място в изложбата заемат мандалите – древният символ на хармония и връзка с вселената. „Мандалата може да бъде молитва, медитация, вдъхновение или просто красота.“
Смелостта да започнеш късно – и да продължиш напред
Думите ѝ докоснаха мнозина, защото зад творбите стои човек, осмелил се да премине отвъд страховете си и да излезе от зоната на комфорт: „Бях изпълнена със страхове и недоверие, но един ден си казах – време е вече! Време да докажа на себе си, че възрастта няма значение, когато човек има мечти.“ Тя разкри, че не се състезава с никого. Целта ѝ е различна: „Появата ми в галерията не е за да доказвам нещо… Ако успея да ви докосна по някакъв начин, значи съм успяла.“
Между картините и поезията
Освен живопис, авторката представи и новата си стихосбирка „Безвремие във времето“, с която запознахме читателите преди време– още една врата към нейния вътрешен свят, този път изразен в рими и емоции.
Финал с благодарност и светлина
В края на своето представяне тя не пропусна да благодари на семейството си, приятелите, на домакините и на всички, които са вярвали в нея: „Благодаря ви, че сте тук тази вечер с мен, вечер, в която споделям с вас вътрешния си свят.“
Изложбата „Тишината на цветовете“ не е просто художествено събитие, а покана – към смелост, към нови начала, към откриване на красотата в дребните неща и в самите нас.
Екипът на Красив Чирпан желае на Тонка Иванова да продължава да радва с красотите си сърцата и душите на чирпанлии!
Снимки: Георги Иванов










































Коментари