Днес, на сесия на Общинския съвет в Чирпан, трябваше да се гласува нещо, което на пръв поглед изглежда рутинно – предоставяне на около 120 декара общинска земя за разширяване на инвестиционните намерения на две фирми. Реално, обаче, това не беше просто техническа точка. Това беше тест за съвестта, отговорността и пробуждането на гражданите. И този път – макар и само с четирима души в залата – гражданите показаха, че могат да влияят. 

С плакати и тиха решителност представители на обществеността се появиха на сесията с ясно послание: стоп на фотоволтаичните проекти, които изяждат земята и здравето на Чирпан. Реакцията беше моментална. 

Още при разглеждането на първата от двете точки, съветникът от ГЕРБ- Виктор Вълков, внезапно поиска почивка. Групата му се оттегли за вътрешна консултация. Председателят на Общинския съвет, видимо изненадан, не знаеше как да реагира, защото било извън правилника, но предложи почивката за гласуване, която беше приета. Самият председател също привика ръководителите на постоянните комисии в кабинета си с видим гняв от развоя, защото очевидно не знаеше какво се случва. В кулоарите на общината се чуваха думи на съветници от сорта: „Всеки път ли като се появи някой ще правим така?“, „Аз съм „ЗА“, не разбирам какво става и как ще трябва да гласуваме сега...“ 

А след това – дебати. Или по- точно – разпад на каквато и да било експертиза. След изказването на съветника Дойчинов от „Продължаваме промяната“, че договорите с инвеститорите са в ущърб на общината, последваха признания от страна на други съветници от ГЕРБ, които шокираха всички с думите си,  че не разбират, че трябва да им се разясни, да бъде извикан юристът на общината, че да им обясни!“ 

И тук идва логичният въпрос: Как можеш да решаваш съдбините на хората, когато откровено признаваш, че не разбираш какво гласуваш? С какво право, с каква отговорност пред тези, които са те избрали? 

Още по- изненадваща бе позицията на Дойчинов, който, въпреки критиките към договорите, обяви, че подкрепя фотоволтаичните проекти. Позиция, която рязко контрастира с доверието на гражданите към неговата личност. 

Костадин Кабаков, пък, призова, това да бъдат последните такива гласувания 

Оказа се, че само ден по-рано – на заседанията на постоянните комисии – всички съветници били съгласни, с изключение на групата на „Продължаваме промяната“. Но днес, под погледа на хората, нещата изглеждаха по друг начин. Присъствието на гражданите даде резултат – точките бяха отложени за следващо заседание.  

Временна победа? Вероятно. Прах в очите? Почти сигурно. 

Общественото обсъждане липсва… липсва винаги, когато е необходимо, когато трябва да се вземат бързи решения, които да обслужват само нечий интерес. Интерес на инвеститори, интерес на управляващи- чий интерес се обслужва в момента? Всеки друг, но не й този на жителите на общината! Ще се инициира ли обществено обсъждане предстои да разберем. Всеки уважаващ себе си политик би измил срама поне с това си действие!

Но това, което е сигурно – присъствието има значение. Днес четирима човека отложиха нещо, което вчера е било договорено. А утре, ако са 40, ако са 400 – могат ли да променят и да бъдат фактор?

Това не е борба срещу технологии. Това е борба срещу непрозрачност, срещу безразличие, срещу онова „не разбирам, ама ще гласувам“. Това е битка за Чирпан – за земята, за честта и за правото да не бъдем пренебрегнати. Битка за глас, за право, за достойнство.  

Ще се събудят ли най-накрая чирпанлии? Ще бъдат ли на следващата сесия? Предстои да разберем...